И човекът, изказал тази констатация, си вярва. Разбира се, под "не вярвам" най-често се подразбира - не вярвам в Бог, в чудеса, в тайни и загадки, в недоказани от науката феномени, и прочие.
Интересното е, че човекът си вярва, че не вярва...
Погледнато от определен ъгъл обаче, май всяко едно наше действие се осъществява, защото просто вярваме. Често - без да го съзнаваме.
Например: взимам си от хладилника една бира. Аз не знам дали това наистина е бира. Да, етикетът и магазина, от който съм я взела, ми дават някаква сигурност, че това е именно това питие, а не нещо друго. НО РЕАЛНО! АЗ НЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е БИРА. Не съм направила химически анализ, за да се уверя, че формулата на течността отговаря на формулата на бирата. Пия на доверие. Т.е. извършвам действието пиене на бира, опирайки се изцяло на вярата...
Друг пример: тръгвам да вървя. Подавам единия крак напред. И съм сигурен, че той ще стъпи на твърда земя. ...
Още малко за вярата: ТУК
...
Родът на Христос в Юдея е по плът с трак...
Научете притчата за смоковницата
И изневярата ли е вяра?... :)
ОБщо взето - не разбирам коментара Ви. Ако намеквате, че не разбирам и не използвам правилно думите - нищо не мога да направя по въпроса. :) (Явно Вие, като ядете и пиете нещо, купено от магазина, знаете реално химичния състав на стоката, а не я ядете на гола вяра;)
Поздрави и благодаря за коментара!
Вярно казва Вонегът, че проблемът с тъпите копелета е, че са толкова тъпи, че не могат да допуснат, че може да има и умни.
и зависи от обективното, или субективно възприемане,
изводи, търсене ... има още много примери, които биха доказали
твоите твърдения, има и такива навярно, които ще ги подложат
на съмнение, това е характерно за човека, за науката ... за живота.
От мен поздрави, Магична !
===
4. vmir Вмире, много точно допълнение, благодаря ти - не исках да го казвам пряко, но наистина и това имам предвид - че и в политиката, и в обществения живот огромен процент от нещата се крепят и творят от вярата - вярата на ахмаците, които, както казваш, са убедени, че това са си лично техни мисли, казващи им, че тоя и оня ще ги оправи. И съответно давайки власт на същия този. Вярата е Сила. (Доверието е, образно, дясна ръка на Вярата). Темата е дълга, както повечето подобни. Поздрави! :)
==
5. stela50 Благодаря ти, Звездна! :) Абсолютно съм съгласна, че това "всичко" е невъзможно в повечето случаи. :) ИЗползвам го в заглавието като имитация на "всичко е любов". По убеждения съм против обобщаването - действително нещата в живота са твърде разнообразни и богати, за да бъдат сложени под един знаменател.
Съмнението е вяра, че нещата в действителност не са такива, каквито опитът, традицията и представите ни, казват че са.
Още веднъж за неразбралите:
Вярата /в Бог/ е съмнение в онова, което знаем.
Съмнението /в Бог/ е вяра в това което знаем.
Следва, че вярата и съмнението са едно и също нещо по отношетие на онова, което знаем. Като двете страни на една и съща монета. И понеже няма монета с една страна, в момента в който изчезне вярата, изчезва и съмнението и обратно.
За да стане още по-лесно, ще заменя вярата с истина и съмнението с лъжа. Атеистите могат да заменят пък съмнението /неверието, или както там го наричат/ с истина, а вярата в лъжа. Сега мислещите /а не твърдо вярващите нека напранят следния експеримент: Напишете на едната страна на един празен лист думите: "Написаното от другата страна е лъжа!". Т.е. аз не вярвам на твърдението от другата страна. На другата страна на листа напишете: "Написаното от другата страна е истина". В смисъл - аз вярвам на твърдението написано от другата страна. Сега мислещите да решат задачата - Кое от двете твърдения е вярно, ако се позовем на него?
Ако не намерите решение, ще се наложи да приемете, че вярата, или съмнението са отношение към нашите знания. Т.е. без знанията не съществуват нито вяра, нито съмнение. Ето защо е било забранено дървото на познанието! За да няма вяра и съмнение.
Познанието е онова, което формира представите за добро и зло. Т.е. то поставя рамките на мисленето. И единствено успяващите да мислят извън тези рамки могат да твърдят нещо за Рай и Бог, но за сега не са се появили такива :)
И за монетата с една страна, и за листа - и двете задачи могат да се разглеждат като ДЗЕН, поне на мен такива ми се струват. Логичният разум се сблъсква със самия себе си и следва - условно - просветлението. (между другото, дзен будистки монаси, и други подобни имат описания за Рай и Бог, в Библията също има :)
"Не е задължително да сте луд - но, "в нашата фирма" ... това помага !"
- С усмивка ! - от Гет :))
Обичам да ме вземат за луд. Знаейки откъде съм минал, за да стигна до лудостта, тя ми е доказателството, че съм на прав път и понякога страдам, когато ме намират нормален. Нямам предвид отношението, мотивирано от злоба или корист. :)
Съмнението е вяра, че нещата в действителност не са такива, каквито опитът, традицията и представите ни, казват че са.
Още веднъж за неразбралите:
Вярата /в Бог/ е съмнение в онова, което знаем.
Съмнението /в Бог/ е вяра в това което знаем.
Следва, че вярата и съмнението са едно и също нещо по отношетие на онова, което знаем. Като двете страни на една и съща монета. И понеже няма монета с една страна, в момента в който изчезне вярата, изчезва и съмнението и обратно.
За да стане още по-лесно, ще заменя вярата с истина и съмнението с лъжа. Атеистите могат да заменят пък съмнението /неверието, или както там го наричат/ с истина, а вярата в лъжа. Сега мислещите /а не твърдо вярващите нека напранят следния експеримент: Напишете на едната страна на един празен лист думите: "Написаното от другата страна е лъжа!". Т.е. аз не вярвам на твърдението от другата страна. На другата страна на листа напишете: "Написаното от другата страна е истина". В смисъл - аз вярвам на твърдението написано от другата страна. Сега мислещите да решат задачата - Кое от двете твърдения е вярно, ако се позовем на него?
Ако не намерите решение, ще се наложи да приемете, че вярата, или съмнението са отношение към нашите знания. Т.е. без знанията не съществуват нито вяра, нито съмнение. Ето защо е било забранено дървото на познанието! За да няма вяра и съмнение.
Познанието е онова, което формира представите за добро и зло. Т.е. то поставя рамките на мисленето. И единствено успяващите да мислят извън тези рамки могат да твърдят нещо за Рай и Бог, но за сега не са се появили такива :)
Уф, увлякъл си се в посока на софистиката, а не трябваше. Нещата имат и логично обяснение, но в границите или контекста на системата или проблематиката, която обхващат. Което изисква ясно разграничаване на областта и условията на валидността им. Малцина имат търпението и упоритостта да го направят, защото това иска построяване на нови граници, а всеки си пази старите.
Възможно е аз да съм в грешка, видя ми се разтегливо и в това му намерих единствения кусур. Иначе съм съгласен, разбира се, просто имам навика да търся възможно повече конкретност и смятам, че поне една идея в тази насока винаги е добре дошла. И това няма отношение към качеството на написаното от теб.
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"